15.09.2003        Форум Медикус  стр.5                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

Предстоящо                                                                                                                                                                                                                

Предизвикателства пред фармацевтичния сектор в процеса на разширяване на ЕС                                                                                                                                                                                                                                               

България ще бъде домакин на първи по рода си авторитетен международен форум                                           

От 29 до 31 октомври т г. в хо­тел "Шератон" български и чуж­дестранни експерти ще дискути­рат по актуални проблеми в рам­ките на основната тема на кон­ференцията. Целта е да се про­вокира обмен на експертни ста­новища и практики в сферата на иконо­мическите аспекти на лекарствената политика в страните от Централна и Из­точна Европа.

Конференцията, която се организира от Международния институт по здравео­пазване и здравно осигуряване в Бълга­рия, с подкрепата на програма PHARE и с медийното партньорство на "Форум Медикус" и "Инфорадио", е първият фо­рум от инициативата на МИЗЗО за обмен на опит в здравеопазването "ЗДРА­ВЕ XXI".

Сред основните цели на организато­рите е фокусирането на вниманието вър­ху регулаторните тенденции в развитието на фармацевтичния сектор на страните-членки и кандидатки за членство в ЕС.

Теми на конференцията са: "Здравна­та реформа в България - състояние и пер­спективи във фармацевтичния сектор"; "Глобалният фармацевтичен пазар в нача­лото на XXI век"; "Здравни разходи и ико­номически растеж"; "Иновационни про­дукти и фармацевтичен пазар"; "Тенден­ции в развитието и регулацията на фарма­цевтичния сектор в страните от ЕС".

Ценообразуване и реимбурсиране на лекарства в разширена Европа, реимбурсният модел на Литва, Словакия, Полша, Словения и България са сред ос­таналите водещи въпроси, предвидени за обсъждане.

В списъка на експертите, потвърди­ли участие в конференцията, впечатление правят имената на г-н Башир Канбай - депутат в Европейския парламент от Великобритания, на министъра на здравеопазването на испанс­ката провинция Кастиля-Ламанча - д-р Фернандо Ламата, на д-р Джилбърт Р.Парк - директор по проучвания за интензивни грижи в бол­ница "Аденбрук", Великобритания. Инте­рес към форума провокира и участието на д-р Едуард Ковач - специалист по здравно финансиране и осигуряване от Словакия, на Юрий Фюрст - директор на "Дирекция по лекарствата" в Здравноосигурителния институт на Словения, на Жак дьо Турнемир - съветник по въпро­сите на здравната индустрия на френс­кия министър на здравеопазването, на Дейвид МакДейд - научен сътрудник към LSE "Здравни и социални грижи". Участниците в конференцията ще могат да се запознаят и с опита на Тим Хамънд от IMS, на д-р Шандор Сабо - почетен председател на Камарата на фармацев­тите в Унгария, на Неримантас Стейкунас - представител на фармацевтичния отдел в литовското Министерство на здравеопазването, на Доналд Макартър - главен секретар на Европейската асо­циация на Еврофармацевтичните компа­нии. От българска страна участие ще вземат директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Борислав Бори­сов, представители на законодателната и изпълнителната власт и на фармацев­тичния сектор.

Повече информация и възможност за онлайн регистрация за участие в конференцията: http://www.zdrave.net/conference.

28.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

За първи път България е домакин на международен форум, посветен на бъдещето на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на ЕС                                                                                                                                                                                                                                                            

                                                                                                                                                                                                                                          

От 29 до 31 октомври София ще бъде домакин на първата по рода си международна конференция, съсредоточена върху проблемите на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на Европейския съюз. Водещи български и чуждестранни експерти ще дискутират по актуални проблеми в рамките на основната тема - “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Икономически аспекти на лекарствената политика на страните от Централна и Източна Европа.”

Основната цел на форума, който ще се проведе в хотел “Шератон”, е да се фокусира вниманието върху регулаторните тенденции в развитието на фармацевтичния сектор на страните членки и кандидатки за членство в ЕС и създаването на възможности за партньорство, редовен обмен на информация, бизнес инициативи и положителни практики във фармацевтичния и здравния сектор като цяло.

Сред основните лектори на конференцията са Башир Канбай – депутат в Европейския парламент от Великобритания, д-р Фернандо Ламата - министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастиля-Ламанча , Джеймс Копинг - експерт в Директората “Частна инициатива” на Европейската комисия, Брендан Барнс – експерт в Европейската федерация на фармацевтичните производители и асоциации (EFPIA), Тим Хамънд - експерт от международната компания IMS HEALTH, Доналд Макартър – главен секретар на Европейската асоциация на Евро-фармацевтичните компании, д-р Доминик Томек - главен ревизиращ фармацевт в здравноосигурителния фонд Apollo, Словакия,  проф. Даниел Коен – преподавател по икономика в Парижкия университет, Пантеон-Сорбона, член на Съвета по икономически анализи на френския премиер и др.

От българска страна участие ще вземат председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Атанас Щерев, заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Борислав Борисов, представители на законодателната и изпълнителната власт и на фармацевтичния сектор.

В програмата на конференцията са включени теми като  “Здравната реформа в България – състояние и перспективи във фармацевтичния сектор.”, “Глобалният фармацевтичен пазар в началото на 21 век”, “Здравни разходи и икономически растеж, “Иновационни продукти и фармацевтичния пазар”, “Тенденции в развитието и регулацията на фармацевтичния сектор в страните от ЕС”.

Интересни панелни сесии в рамките на форума организират фармацевтичните фирми “Eli Lilly”, “Janssen Cilag” и “Търговска лига”.

Официалното откриване на международната конференция “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор” е на 29-ти октомври, сряда, от 13.30 ч. в зала “Средец” на хотел “Шератон”, София.

Конференцията, която се организира от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО) – България, с подкрепата на програма PHARE на Европейската комисия, е първият форум от Инициативата на МИЗЗО за обмен на опит в сферата на здравеопазването– ЗДРАВЕ ХХI.

28.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Стартира конференция за разширяването на ЕС и фармацевтичния сектор                                                                                                                                                                                                                                  

"Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор" е основната тема на започващата в сряда, 29 октомври, тридневна международна конференция в столицата. Това оповестиха от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, който е организатор на конференцията.

Целта на конференцията е обмен на експертни становища и практики в сферата на икономическите аспекти на лекарствената политика в страните от Централна и Източна Европа. Перспективите пред здравната реформа у нас, здравните разходи и иновационните продукти също ще бъдат обсъждани на конференцията.

Башир Канбай, депутат в Европейския парламент от Великобритания, Фернандо Ламата, министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастиля-Ламанча, Джеймс Копинг, експерт в Директората "Частна инициатива" на Европейската комисия, Тим Хамънд, експерт в компания IMS HEALTH, Доналд Макартър, главен секретар на Европейската асоциация на Евро-фармацевтичните компании, Даниел Коен, преподавател по икономика в Парижкия университет, Пантеон-Сорбона, член на Съвета по икономически анализи на френския премиер - са основните чуждестранни лектори на конференцията.

От българска страна участват председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. Атанас Щерев, зам.-министърът на здравеопазването Петко Салчев, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Борислав Борисов и др. Конференцията се осъществява с подкрепата на програма PHARE на Европейската комисия.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Започна деловата работа на Международната конференция “Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор”                               

На официалното откриване в хотел “Шератон” дойдоха представители на парламентарната комисия по здравеопазване, министерство на здравеопазването, Делегацията на Европейската комисия в България, учени и висши служители от регулативни органи от над 10 държави, представители на фармацевтични компании, много журналисти.

В своето приветствено слово към участниците в Конференцията д-р Илко Семерджиев, Председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, подчерта, че въпросите, свързани с лекарствената политика в страните от Централна и Източна Европа са особено актуални днес. Те са тясно свързани и с предизвикателствата на свободите за движение на хора, капитали, стоки и услуги в рамките на бъдещия разширен Европейски съюз. По-нататък д-р Семерджиев обобщи тези предизвикателства в четири основни групи: политически, професионални, обществени и икономически. В заключение д-р Семерджиев изтъкна, че форуми, подобни на този ще допринесат да се намери най-точният и най-балансиран отговор на предизвикателствата и ще отворят нови възможности за взаимен обмен на знания и опит.

Председателят на комисията по здравеопазване в 39-то НС доц. Атанас Щерев също се обърна с приветствие към участниците. Той подчерта, че в подобни форуми реално се оглежда европейската ориентация на страната и допълни, че българските законотворци ще положат максимални усилия за хармонизация на българското с европейското законодателство.

Д-р Петко Салчев, заместник-министър на здравеопазването, изтъкна, че за него този ден е много “европейски” – едната причина е гостуващата делегация от ЕС в НС, където се обсъждат въпросите на здравеопазването, а втората – този форум, чието провеждане той приветства и му отдава изключително значение. Той прочете и специално писмо до участниците в Конференцията от министър Богоев.

От името на Делегацията на Комисията на Европейския съюз в България г-жа Мая Котева изтъкна, че този форум е бил подкрепен от Комисията, защото програмата и поканените лектори пораждат увереност, че Конференцията ще се превърне в един много градивен и полезен източник на дискусии и обмяна на опит и идеи.

След това започна деловата работа на Конференцията в съответствие с програмата й.

                                                                                                                                                                                                                                          

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

България е домакин на международен форум, посветен на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на ЕС                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

От 29 до 31 октомври София ще бъде домакин на първата по рода си международна конференция, съсредоточена върху проблемите на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на Европейския съюз, съобщиха от “ИнтелДей Солушънс”. Водещи български и чуждестранни експерти ще дискутират по актуални проблеми в рамките на основната тема - “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор.Икономически аспекти на лекарствената политика на страните от Централна и Източна Европа.”
Основната цел на форума, който ще се проведе в хотел “Шератон”, е да се фокусира вниманието върху регулаторните тенденции в развитието на фармацевтичния сектор на страните членки и кандидатки за членство в ЕС и създаването на възможности за партньорство, редовен обмен на информация, бизнес инициативи и положителни практики във фармацевтичния и здравния сектор като цяло.
Сред основните лектори на конференцията са Башир Канбай – депутат в Европейския парламент от Великобритания, д-р Фернандо Ламата - министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастиля-Ламанча , Джеймс Копинг - експерт в Директората “Частна инициатива” на Европейската комисия, Брендан Барнс – експерт в Европейската федерация на фармацевтичните производители и асоциации (EFPIA), Тим Хамънд - експерт от международната компания IMS HEALTH, Доналд Макартър – главен секретар на Европейската асоциация на Евро-фармацевтичните компании, д-р Доминик Томек - главен ревизиращ фармацевт в здравноосигурителния фонд Apollo, Словакия, проф. Даниел Коен – преподавател по икономика в Парижкия университет, Пантеон-Сорбона, член на Съвета по икономически анализи на френския премиер и др.
От българска страна участие ще вземат председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Атанас Щерев, заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Борислав Борисов, представители на законодателната и изпълнителната власт и на фармацевтичния сектор.
В програмата на конференцията са включени теми като “Здравната реформа в България – състояние и перспективи във фармацевтичния сектор.”, “Глобалният фармацевтичен пазар в началото на 21 век”, “Здравни разходи и икономически растеж, “Иновационни продукти и фармацевтичния пазар”, “Тенденции в развитието и регулацията на фармацевтичния сектор в страните от ЕС”.
Интересни панелни сесии в рамките на форума организират фармацевтичните фирми “Eli Lilly”, “Janssen Cilag” и “Търговска лига”.
Официалното откриване на международната конференция “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор” е на 29-ти октомври, сряда, от 13.30 ч. в зала “Средец” на хотел “Шератон”, София.
Конференцията, която се организира от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО) – България, с подкрепата на програма PHARE на Европейската комисия, е първият форум от Инициативата на МИЗЗО за обмен на опит в сферата на здравеопазването– ЗДРАВЕ ХХI.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Тим Хамонд от IMS определи като плюс навлизането на генерични лекарства у нас                                                                                                                                                                                                                                                

Процентът за здравеопазване от брутния вътрешен продукт на страните от Югоизточна и Централна Европа е или статичен, или намалява, заяви на провеждащата се днес  конференция на тема Предизвикателствата пред разширяването на ЕС във фармацевтичния сектор,  г-н  Тим Хамонд, IMS. Специалиста допълни, че тази тенденция ще се запази и добави, че в тези страни най-много пари се харчат за лекарства. Като положителен фактор за България, г-н Хамонд отчете навлизането на генерични лекарства на пазара. Според него България използва генерична карта много добре, защото работи с извън-патентите лекарства.  Г-н Хамонд определи три основни фактора реформа в областта на здравеопазването на страните от Централна и Югоизточна Европа. Според него основен фактор, към който трябва да се стремят страните е реформа в болничния сектор, чрез намаляване на болнични легла. Друг важен момент е реинвестирането на средства, като престоя в болниците бъде съкратен за сметка на лекарствата и ограничаване на разходите.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Д-р Борислав Борисов: ИАЛ иска да постигне нов облик на институцията                                     

Фармацевтичния сектор е най-контролирания сектор в света, това заяви на започналият днес международен форум, посветен на бъдещето на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на ЕС, д-р Борислав Борисов, директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). България е страна, която попада между два големи свята, западния от страна на Америка, който държи 50% от фармацевтичния свят и 30% от иновациите стигащи до пазара, всяка година. Точно обратното е Източния свят, където няма регулативни стандарти, добави д-р Борисов. Той подчерта, че основните задачи, който си поставя Изпълнителна агенция по лекарствата е постигането на нов облик на институцията и намаляване на времето за достигане на молекули. Работата по регистриране на дадено лекарство е много далак процес, а през това време пациента чака своето лекарство, ние правим всичко възможно тези срокове да бъдат съкратени добави още д-р Борисов.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Доброто здравеопазване подпомага доброто образование на децата                                                                                                                                                                                                                                             

Здравните разходи и икономически растеж, според г-н Даниел Коен, Ecole normale supеrieure, Франция, зависят от три основни фактора. Това са физическия капитал- материално стоковия пазар, човешкия капитал - здравословното състояние на населението, технологичните процеси и глобална ефикасност на труда, заяви той на днешната конференция на тема "Предизвикателствата пред разширяването на ЕС във фармацевтичния сектор". Г-н Коен уточни, че демографска експлозия има в бедните страни, там където детската смъртност е голяма има по-голям прираст на населението. Добрите условия на здравеопазване подпомагат демографския преход сред, който жените раждат по-малко деца, но ги образоват. Според него така те са в полза на обществото и подпомагат икономическото състояние на страната, което води до повишен жизнен стандарт и добра здравна култура.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Има спад в продажбите на български лекарства за миналата година, а не прираст от 7%,                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

България има огромна нужда от унифициране на здравните данни                                                                         

заяви г-н Владимир Афенлиев, директор по развойната дейност на “Балканфарма” АД, в реплика към доклада на доц. Атанас Щерев, изнесен по време на Първата пленарна сесия на Международната конференция на тема “Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Икономически  аспекти на лекарствената политика в страните от Централна и Източна Европа.” В отговор доц. Щерев каза, че неговите данни са взети от Министерство на здравеопазването и се отнасят за реимбурсираните български медикаменти през 2001-2002 г., като за първата година те са били 18,7%, а през 2002г. – 24,9%. Той допълни, че според него подобни разминавания в данните ще има и в бъдеще, ако в България не се приложи Национална система за здравни данни. В този смисъл той даде като пример тезата си, че у нас официално за здравеопазване се отделят 4% от БВП за здравеопазване според гласувания бюджет от НС, но той смята, че те са 8%, като останалите се дават от населението. Ето защо той отчете огромната нужда от унифициране на здравните данни.

29.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

В България трябва да се адаптират ръководства и методики за провеждане на фармакоикономически анализи                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

Това заяви в изказване пред провеждащата се Международна конференция на тема “Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Икономически  аспекти на лекарствената политика в страните от Централна и Източна Европа.” националният консултант по фармакология проф. д-р Витан Влахов. Той отчете, че в България наистина няма схема за фармакоикономически анализи на медикаменти, както каза в доклада си г-н Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители в България. Все пак, подчерта проф. Влахов, спецификите на страната ни могат да бъдат отчетени при въвеждането на световно приложими методики за фармакоикономически анализи. Д-р Стефан Сираков, председател на конференцията и главен секретар на МИЗЗО, подкрепи проф. Влахов и допълни, че според него трябва да се създадат ръководства с адаптирани методики за провеждане на фармакоикономически проучвания. Той изтъкна още, че е разумно групирането на няколко балкански страни – България, Румъния, Молдова, Македония, които са със сходни особености на заболеваемостта и по този начин те ще формират един привлекателна за клинични изпитвания и фармакоикономически анализи област с население от около 60-70 млн. души.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Здравна конференция по лекарствена политика в София                                                                                                                                                                                                                                                                     

Отговаря ли лекарствената политика на българските здравни институции на тенденциите в Европейския съюз, къде е балансът между икономическата ефективност на здравеопазването и правото на болните да получат качествени модерни лекарства, как се защитава интелектуалната собственост във фармацевтичното производство. Това са темите, по които три дни ще съпоставят опита си нашите експерти със световни светила. Конференцията е организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване с подкрепата на програма ФАР на Европейската комисия.

За конференцията в София се събраха ключови фигури за здравната политика на ЕС - депутати от Европейския парламент, здравни министри, ръководители на европейските асоциации на фармацевтичните производители, съветници на държавните глави в Европа по икономически и здравни анализи.

Докато ги аплодираха, българските експерти не спряха да коментират подготвяната "позитивна листа" на здравното министерство, която ще бъде в основата на списъците за лекарства, осигурявани от Здравната каса и по централна доставка в българската здравна система. Дори председателят на парламентарната здравна комисия доц. Атанас Щерев призна в кулоарите безпокойството си, че листата ще бъде рестриктивна. "Или здравното министерство трябва да коригира начина по който се прави листата, или трябва да се внесат промени в закона за здравното осигуряване".
Очакваното оправдание за орязаната листа е липсата на средства. Обаче утвърдените европейски експерти отдавна не приемат този аргумент. Според тях разходите за здравеопазване са инвестиция за икономически растеж, а не негово следствие.

"Дълги години хората смятаха здравето за стока, като всяка друга. Едва ли не лукс, придобивка на богатите. Доброто здравеопазване се приемаше като достижение на страните с висок икономически растеж. Гледната точка драматично се промени след масовото разпространение на СПИН в Африка. Икономиките на бедни страни рухнаха, защото населението боледува и смъртността е висока. Не можеш да чакаш икономически ръст и тогава да лекуваш населението, защото ако то боледува, икономическият растеж никога няма да се състои. Всъщност, здравето не е придобивка, а инвестиция в икономическото развитие, равностойна на материалните инвестиции, машинното оборудване, иновациите. Една нация трябва да се лекува и оздравява, за да забогатява", каза Даниел Коен, преподавател по икономика в Сорбоната.

                                                                                                                                                                                                                                          

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

В България се провежда международна конференция по проблемите на фармацевтичния сектор                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО) организира първата по рода си в България международна конференция, съсредоточена върху проблемите на фармацевтичния сектор в контекста на разширяването на Европейския съюз - “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор”. Тя си поставя за цел да провокира обмен на експертни становища и практики в сферата на икономическите аспекти на лекарствената политика в страните от Централна и Източна Европа. Конференцията бе открита вчера в хотел “Шератон”, а днес ще се състои пресконференция с участието на част от основните лектори.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

И в Испания здравната реформа е гореща тема                                                                                          

Днес бе открита поредната сесия на международната конференция, посветена на Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор, която се организира от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Днешната й делова работа започна с презентацията на д-р Фернандо Ламата, Министър на здравеопазването на провинция Кастилия-Ламанча. Той заяви, че и в Испания здравната реформа е гореща тема, която е обект на постоянни дискусии.

Д-р Ламата каза още, че над 70 % от населението в Испания е здравно осигурено и, че всички те имат достъп до първична медицинска помощ. В неговата презентация той сподели още, че Испания си е поставила амбициозната задача да осигури на пациентите всички необходими лекарства, на точното място и по точното време.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Няма магическа формула за лекарствената политика                                                                                                                                                                                                                                                                              

Няма магическа формула за лекарствената политика, заяви д-р Фернандо Ламата, министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастилия-Ламанча, по време на поредната сесия на международната конференция, посветена на предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор, организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Той заяви, че и в Испания здравната реформа е гореща тема,  обект на постоянни дискусии.
Д-р Ламата каза още, че над 70 % от населението в Испания е здравно осигурено и че всички те имат достъп до първична медицинска помощ. В неговата презентация той сподели още, че страната му си е поставила амбициозната задача да осигури на пациентите всички необходими лекарства, на точното място и по точното време.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Намалената продължителност на живота в страните от Централна и Източна Европа е един от водещите здравни проблеми                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

"Намалената продължителност на живота в страните от Централна и Източна Европа е един от водещите здравни проблеми", отбеляза г-н Брендан Барнс, експерт в Европейската федерация на фармацевтичните производители и асоциации (EFPIA) пред участниците в провеждащата се днес международна конференция, посветена на предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Той подчерта, че  това ще е и едно от големите предизвикателства пред предстоящото разширяване на съюза.
Г-н Барнс допълни, че  здравеопазването е подценявано при преговорите, както и до голяма степен и в самите страни-членки.  Като изключително сериозен проблем той очерта  недостатъчните средства, отделяни за здравеопазване в страните-кандидатки, съпоставени с Европейския съюз. Според г-н Барнс изравняването на абсолютните и относителни разходи е продължителен процес извън времевите граници на едно поколение.
Все повече се налага мнението да се регулират само цените на онези препарати, които се закупуват или реимбурсират от държавата или здравноосигурителните фондове, уточни експертът от EFPIA. Цените на останалите препарати трябва да бъдат оставени да се регулират от пазарните механизми, заключи Брендан Барнс.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Реформата в здравеопазването не може да бъде спряна                                                                                                                                                                                                                                                                      

Това каза д-р Петко Салчев, зам.-министър на здравеопазването, във встъплението към своя доклад на тема “Българският модел”, който той изнесе на второто пленарно заседание от международната конференция на тема Предизвикателсвата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Това заседание бе посветено на тенденциите в развитието и регулацията на фармацевтичния сектор в страните кандидат-членки. Някои чужди експерти през 1990 година препоръчаха да не се започва реформа, защото не може да спре, каза д-р Салчев. Но реформата бе инициирана, защото не можеше без нея. Сега тя се движи като махало, къде по-бързо, къде по-бавно. Важното обаче е тя да бъде програмиран процес, а не революция отдолу, допълни той.

Д-р Салчев посочи още, че 86% от напълно платените от министерство на здравеопазването лекарствени продукти се договарят под пределно регистрираните им цени, а 25% са на границата. Това освобождава 16 млн. лева, които се влагат за закупуване на други жизнено важни за населението медикаменти.

В рамките на тази пленарна сесия бяха изнесени доклади още от г-н Шандор Сабо, почетен председател на Камарата на фармацевтите в Унгария и д-р Алар Ирс, зам.-директор на Естонската Агенция за лекарствата, които представиха съответно унгарския и естонския модел.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Цените на медикаментите в България - по-високи отколкото в страните от Европейския съюз                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Цените на медикаментите в България са по-високи отколкото в страните от Европейския съюз, каза г-н Доналд Макартър, генерален секретар на европейската Асоциация на Евро-фармацевтичните компании, по време на първото пленарно заседание от втория ден на провеждащата се в София международна конференция на тема "Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор". Неговите данни се основават на Паневропейското проучване на цените на 29 препарата, одобрени от Европейската Агенция за Оценка на Лекарствата (ЕМЕА). Информация бе потвърдена вчера и от д-р Борислав Борисов, директор на Изпълнителната дирекция по лекарствата. В своя доклад  доц. Атанас Щерев, председател на парламентарната комисия по здравеопазване, отбеляза, че предпоставената от НДСВ задача да се намалят разходите за лекарства не се е случила.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Съвременните лекарствени политики трябва да стъпят на фармакоикономически анализи и медицина, основана на доказателства                                                                         

От 29 до 31 октомври 2003 г. в София се провежда международна конференция   “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор.Икономически аспекти на лекарствената политика на страните от Централна и Източна Европа”, организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО) с  подкрепата на програма PHARE на Европейската комисия.

Около 120 участници от над 10 европейски страни, ЮАР и САЩ събра форумът, който се явява първо издание от инициативата на МИЗЗО за обмен на опит в здравеопазването – ЗДРАВЕ ХХI.

Според д-р Илко Семерджиев, председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване,  основните предизвикателства пред страните от ЦИЕ в областта на фармацевтичния сектор могат да се обобщят в четири групи: политически, професионални, обществени и икономически.

Политическите предизвикателства в областта на фармацевтичния сектор са свързани с изработването на правила и нормативни рамки, гарантиращи баланс на интересите на държавата, индустрията и пациентите. Сред тях е и създаването на политики за заплащане на лекарства, които се основат на равнопоставен достъп, солидарност, споделено участие и отговорност, но и които отчитат макроикономическата роля на фармацевтичната индустрия. Професионалните предизвикателства във фармацията са свързани с укрепването на добрите производствени практики и установяването и спазването на високи професионални стандарти. Бързо развиващите се биотехнологии и иновации от своя страна поставят на дневен ред въпросите за разработването на фармацевтични продукти с добавена терапевтична стойност, от една страна, и създаването на справедливи условия за съществуване на генеричнатата индустрия, от друга.

Обществените предизвикателства по отношение на фармацевтичния сектор са свръзани с достъпа до качествено и ефективно лечение, получаването на информация за съвременни терапевтични методи и постоянно усъвършенстване на комуникацията между лекари и пациенти. Икономическите предизвикателства се изразяват най-общо като постигане на симетрия между поставените цели и необходимите за постигането им ресурси. Високите цели неподкрепени с необходимите ресурси, както и доброто обезпечаване без постигане на стратегическите цели в крайна сметка създават напрежение и нови проблеми.

В своя доклад на тема “Българската лекарствена политика – предизвикателства и насоки в законодателството по пътя към обединена Европа” доц. д-р Атанас Щерев, председател на Комисията по здравеопазване в 39-то Народно събрание подчерта, че с приемането на “data exclusivity” (защитата на данните, използвани за разрешаване за употреба на оригинален лекарствен продукт) и с приемането на стимула за българските производители – поправката “Рош-Болар” е постигната синхронизация с правото на Европейския съюз в областта на лекарствата. На въпроса “Какво не се случи в България?”, д-р Щерев отговори, че все още не е готова позитивната листа, по критериите, заложени от законодателя, не е постигнато бързо ограничаване на корупционната среда и не е налице намаляване на разходите за лекарства. Според председателя на здравната комисия, здравният бюджет за 2004г. ще се увеличи с 4,6% спрямо 2003г., като достигне 4,4% от БВП. Предвиждат се 245 млн.лв. за лекарства за 2004г., което е с 25 млн. лв. повече от средствата за 2003г.

В своята презентация, Тим Хамънд, директор IMS Health отговарящ за развитието на отношенията с европейските клиенти, сподели, че страните от ЦИЕ следва да обърнат особено внимание на реформата в болничната помощ, въвеждането на здравното осигуряване, политики за ограничаване на разходите и осигуряване на достъп на пациентите до качествени медицнски услуги.  Според Хамънд епизодичната и фрагментирана грижа за пациентите трябва да се замени с предоставянето на непрекъснати и интегрирани услуги, а управлението на болестта трябва да отстъпи пред управлението на здравето.

Проф. Даниел Коен от Парижкия университет, Пантеон-Сорбона, член на Съвета по икономически анализи на френския премиер, представи своята гледна точка, според която правилното управление на здравеопазването следва да разглежда здравето като потребителска стока и инвестиция, която има пряко отражение върху растежа на БВП в една държава.

Според председателя на конференцията и главен секретар на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване д-р Стефан Сираков, съвременният професионален подход в лекарствената политика трябва да се базира на медицина, основана на доказателства и фармакоикономически методи за анализ. За да стане това реалност в България  като начало е необходимо да има воля и съгласие сред хората, които представляват отговорните за лекарствената политика структури и институции, каза още той.

В трите дни на конференцията ще бъдат представени общо 28 доклада по различни аспекти, свързани с основната тема, от водещи български и чуждестранни експерти, сред които -  Башир Канбай – депутат в Европейския парламент от Великобритания, д-р Фернандо Ламата -  министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастиля-Ламанча, Джеймс Копинг - експерт в Директората “Частна инициатива” на Европейската комисия, Брендан Барнс – експерт в Европейската федерация на фармацевтичните производители и асоциации (EFPIA), Доналд Макартър – главен секретар на Европейската асоциация на Евро-фармацевтичните компании, д-р Доминик Томек - главен ревизиращ фармацевт в здравноосигурителния фонд Apollo, Словакия,  директорът на ИАЛ, България, д-р Борислав Борисов и др.

30.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Богатството в страните от ЕС идва от инвестирането в образованието и здравеопазването на хората                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Това каза г-н Лукас Пфистер по време на паралелен симпозиум /организиран от Асоциацията на американските фармацевтични производители/ по проблемите на защитата на интелектуалната собственост и достъпа до модерни лекарства, който се провежда в рамките на международната конференция “Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор”. Според г-н Пфистер, който е от работната група по прилагане на приоритетните политики в Европейската федерация на на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), присъединяването ни ЕС ще допринесе за това българските умове да могат да разгърнат истинския си потенциал в една благоприятна среда и за един голям пазар. Той цитира извод от изследване на Световната банка, където се подчертава, че “човешкият капитал е единственият и най-важен фактор за икономическия растеж.” Той посочи, че темповете на икономическия растеж на страната ни са много ниски и ще са необходими големи усилия, за да изравним стандартите си със страните-членки на Съюза. Все пак, каза той, нека не забравяме, че човешкият капитал съставлява 64% от богатството на една една страна, природните ресурси – 20%, а финансовият капитал – едва 16%. В този смисъл страната ни има добри перспективи, защото хората са умни и възприемчиви.

Според него има няколко успешни стратегии за т.нар. “Голяма наука за малки страни”: нужно е да се изграждат фондове за иновации, както са направили Финландия и Ирландия; да се предвидят стимули за младите изследователи /Словакия, Финландия/; трябват усилия, за да се повиши нивото на общественото мнение за важността на високотехнологичнитеи дейности /Ирландия/ и пр.

Г-н Пфистер отбеляза като тревожно явление факта, че средните разходи за лекарства в рамките на бюджета на България за здравеопазване /4%/ са 30% срещу 16,1% за страните от ЕС /при среден бюджет за здравеопазване – 8,7%/. Това съчетание – нисък здравен бюджет и високи разходи за медикаменти води до диспропорции, подчерта той.

В същото време се провеждаше още един паралелен симпозиум, посветен на бъдещето на аптеките в Европа /организиран от Търговска лига/.

Следобедното пленарно заседание, посветено на медицината, основана на доказателствата, предизвика голям интерес както към докладите на двамата лектори, така и с оживените дискусии след това. Утре е последният ден от работата на конференцията.

31.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Държавите в ЕС също имат проблеми                                                                                            

Първата сесия от третия, последен ден на конференцията, посветена на Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор, започна с презентацията на г-н Башир Камбай, депутат от Европейския парламент. Г-н Камбай отбеляза, че е много полезно да се организират подобни конференции, защото подготвят държавите кандидат-членки за разрешаване на проблемите им по присъединяването в сферата на здравеопазването. Според него е много трудно да се изравнят стандартите във всичките 15 страни-членки на Европейския съюз и допълни, че дори 50 години след създаванета на Съюза пред държавите-членки стоят проблеми като например свободният избор на пациентите на лекар, болница и специализирано лечение, както и липсва еднакво качество на предоставяните услуги. Дори в държавите членки на ЕС се налага понякога пациентите да чакат дълго за преглед и операция. Върху тези проблеми се работи, но изискват време, допълни още г-н Камбай.

31.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Никой не трябва да забравя голямата роля на фармацевтичния сектор за развитието на икономиката и търговията на всяка една държава в полза на пациентите                                                                                                                                                                                                                                            

По време на първата пленарна сесия от конференцията, посветена на Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор доклад изнесе и г-н Джеймс Копинг, от Главния директорат за подобряване на конкурентноспособността към Европейската комисия (групата G 10). Един от възловите въпроси, на който той се спря бе за ценовата политика и реимбурсацията на лекарствените препарати в страните от Европейския съюз и страните кандидат-членки. Г-н Копинг отбеляза три важни, стратегически цели в тази област: пациентът трябва да получава бърз достъп до най-подходящия медикамент, от съществено значение е създаването и функционирането на реален единен лекарствен пазар в рамките на общността, необходимо е също да се ускори достъпа до новите медикаменти в здравната система.

Г-н Копинг очерта проблемите, стоящи в този момент, а именно – фрагментиран пазар общността, наравнопоставеността на достъпа до медикаменти, както и липсата на прозрачност.

Г-н Копинг предложи като приоритетни мерки да се премахне контролът върху цените на медикаментите, които не се реимбурсират или заплащат директно от държавата или здравноосигурителните каси, както и да се разреши незабавното пускане на пазара на лицензираните медикаменти.

В заключение г-н Копинг подчерта, че никой не бива да забравя голямата роля на фармацевтичния сектор за развитие на икономиката и търговията на всяка една държава в полза на пациентите.

В момента доклад изнася г-н Неримантас Стейкунас, началник на дирекция “Лекарства” в Министерство на здравеопазването на Литва на тема “Ценова и реимбурсна политика на Литва”.

                                                                                                                                                                                                                                          

31.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Тази неделя очаквайте във "Форум Здраве" по Инфо радио                                                                                                                                                                                                                                                                

от 10.00 – 12.00ч. очаквайте:

“Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Икономически аспекти на лекарствената политика на страните от Централна и Източна Европа” – основната тема на приключилата в петък първа по рода си международна конференция. В предаването ще чуете най-интересното от богата програма на конференцията – д-р Илко Семерджиев, председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване; на г-н Башир Канбай  – депутат в Европейския парламент от Великобритания, д-р Фернандо Ламата - министър на здравеопазването на испанската автономна област Кастиля-Ламанча и на д-р Пламен Попиванов от Клиниката по Ендокринология към Медицински университет София.

"Форум Здраве" е модерно магазинно радиопредаване, което обхваща всички аспекти на здравната тема – от личните грижи за собственото здраве до структурните, организационните и финансовите проблеми в здравеопазването.

31.10.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Създадена е Европейска мрежа по психическо здраве и икономика                                                                                                                                                                                                                                                 

Това съобщи г-н Дейвид Макдейт, LSE-Здравни и социални грижи - Великобритания, в доклада си, изнесен на паралелния симпозиум “Фармако-икономически подходи при лечението на психически заболявания” (организиран от фирма Eli Lilly) в рамките на международната конференция на тема “Предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор”, чиято работа завършва днес. Европейската мрежа функционира от месец ноември 2002 г. и се ръководи от Mental Health Europe и London School of Economics and Political Science (Психично здраве в Европа и Лондонския университет по икономика и политически науки). В нея участват партньори от всички държави в Европейския съюз, а се очаква да бъдат включени и държави от Централна и Източна Европа. Главните цели на тази мрежа е да се създаде структура за откриването и събирането на информация по важни икономически въпроси, свързани със системите за психично здраве в страните от Европейския съюз и държавите кандидат-членки от Източна Европа. Също така да се набележат информационни индикатори, които да позволят сравняването им и да се подобри разбирането, че системи за опазване  на психичното здраве могат да бъдат развити.

Според г-н Макдейт до този момент вече има наблюдения върху някои трудности при обмена на информации и полезни практики: културални разлики при оценката на здравето и качеството на живот, достъпност на здравните грижи, както и стимули за здравния персонал.

При откриването на заседанието модераторът, д-р Борислав Борисов, директор на ИАЛ, припомни, че българите не бива да живеят с комплекс за малоценност относно изследванията по фармако-икономика, тъй като т.нар. “златен стандарт за оценка” се нарича Модел на Марков. Д-р Борисов съобщи за първи път, че се обмисля провеждането на конференция за страните от Централна и Източна Европа за т.нар. Outcome research (Изследвания за крайните резултати, които са важна част от фармако-икономическите анализи). 

Другият водещ лектор в рамките на семинара бе проф. д-р Добрин Свинаров, ръководител на катедрата по клинична лаборатория към МУ-София. Неговият доклад на тема “Медицина, основана на доказателствата и фармако-икономика в психиатрията” със завидна научна пълнота постави тези изключително важни за всяка здравна система проблеми.

На основата на много обширен доказателствен материал проф. Свинаров достигна до извода, че една национално отговорна здравна политика се прави задължително при използването на резултатите от достоверни научни изследвания. Все пак, завърши лекторът, фармако-икономиката дава указания на взимащите решения как да се разпределят ресурсите, но не дава директни решения.

01.11.2003                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Трябва да се отделят повече средства за психично болните,                          

тъй като те не са в състояние да заплащат лечението си, както другите пациенти, заяви г-н Дейвид МакДейт, LSE Здравни и социални грижи – Великобритания.

Средствата, които се отделят от здравния бюджет за лечение на психично болни е сериозно бреме за системата, но цената, която обществото е готово да отдели, зависи преди всичко от ценностната му система. В България през 2001 г. за психично здраве са били заделени под 5% от всички разходи, каза още г-н МакДейт по време на последната проява в рамките на първата международна конференция, посветена на “Предизвикателства пред разширяването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор. Икономически аспекти на лекарствената политика на страните от Централна и Източна Европа”, организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

01.11.2003        Банкеръ  стр.27                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

Самотният аптекар е обречен воин                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

С промяната на иконо­мическата структура в Бъл­гария през последните години се даде възможност на хората да развиват собс­твен частен бизнес. Което е чудесно. Проблемът в об­ластта на фармацията е, че така всеки с диплома за фармацевт и договор за наем или акт за собстве­ност откри аптека. Прека­лено либералният режим позволи у нас да се "нацвъкат" над 5000 законни апте­ки (и още неизвестно колко нелегални), които се конку­рират за разпределянето на годишни продажби на дребно за приблизително 300 млн. лева.

Дали обаче е толкова изгодно да управляваш собствена частна аптека? При днешната ситуация средната печалба на апте­ка трудно може да надхвър­ли 300-400 лв. на месец. Много рядко през послед­ните 12 години семейство, което има една успешно работеща аптека, е напра­вило втора и още по-рядко - трета. В същото време държавата абдикира от контролните си функции в областта на данъчния, здравноохранителния и санитарно-хигиенния кон­трол. Ниската ликвидност доведе дотам, че по-голя­мата част от аптеките в страната не работят със собствен капитал и на практика са във фактичес­ки фалит. На прага на обе­динена Европа секторът е изложен на няколко основ­ни заплахи и е очевидна потребността, а и тенден­цията за пълно преструк­туриране.

Липсата на капитал за самовъзпроизвеждане, спадащата рязко квалифи­кация, неизбежното навли­зане на електронната тър­говия и търговията по по­щата, откриването на ап­теки в хипермаркетите са тенденции, които ще преоб­разят сектора на търговия с лекарства у нас през следващите пет години.

На тези въпроси бе пос­ветена международната конференция "Предизви­кателствата пред разширя­ването на Европейския съюз във фармацевтичния сектор", която се проведе през седмицата в София. Тя бе организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване със съдействието на програма PHARE на Европейската комисия.

Специален гост на кон­ференцията бе г-н Алексан­дър Вос, изпълнителен ди­ректор на MediService AG, Швейцария, който разясни популярната в неговата страна система за достав­ка на лекарства по поща­та.

Наложеният и в Бълга­рия т.нар. консервативен модел, известен още като "етичен" в континентална Европа, спазва принципи­те "аптеката - собственост на фармацевта" и "един фармацевт може да прите­жава само една аптека и трябва да присъства лич­но при всяка продажба". Този модел отстъпва вече място на англосаксонския, северноевропейския нов капиталов ред на органи­зирания професионали­зъм. Тази тема беше раз­вита и в изнесената пред конференцията лекция на Тихомир Каменов, предсе­дател на надзорния съвет на "Търговска лига - Нацио­нален аптечен център", кой­то изтъкна и предимствата на бързоразвиващите се вериги аптеки.

Ключова е ролята на ви­сококвалифицирания фар­мацевт, който осигурява консултация за правилно приложение и ефективно лечение, функционирането на аптеките във вериги га­рантира ритмично и безот­казно лекарствоснабдяване на ниски цени, сигур­ност и максимално улес­нен достъп до информация за нови продукти и промоционални кампании, преси­чане на възможностите за вредни лекарствени взаи­модействия и изтегляне на партиди лекарства при необходимост, подчерта Каменов.

Веригите аптеки са яс­ни, финансово прозрачни и лесно контролирани сто­пански субекти. Рентабил­ността им непрекъснато расте заради предвидими­те резултати и стабилното планиране на инвестиции­те. Именно на тази основа може да се преструктури­ра секторът, така че да бъ­де готов да посрещне сил­ната конкуренция на лекарствоснабдяването в обединена Европа, бе един от изводите, до които стиг­наха участниците в конфе­ренцията.

                                                                                                                                                                                                                                          

01.11.2003